Ще започна с един цитат:

Какво,че вечерял си с лордове
и бил си с херцогини на бал...
Въшката ,драги,е въшка,
дори и в косите на крал!...

Надявам се да схванете "тънкият намек"...

...да ви кажа честно, толкова огорчен не съм се чувствал отдавна.

И само си задавам въпроси от рода на "Какво е приятелството", дефиниция на понятието, трябва ли да очакваме от приятелите си да имат същото отношение към нас, като това, с което ги даряваме....

Имам си много близък приятел / имах /...за две години, мога да кажа че сме били неразделни. Помагал съм му хиляди пъти, както и той на мен. Тръгвал съм среднощ да го прибирам от Бургас, беше закъсал.....що ракия сме изпили заедно, що пълнени шарани сме изяли заедно....а пък колко пари има да ми дава и колко аз на него, вече незнаем....абе много добър и свестен приятел, на когото разчитах безприкословно.

Миналата година към края ми поиска колата много спешно. Давал съм му я и преди. След час се обади "Брадъре, имам лоша новина..." Паркирал я някъде и като отишъл при нея - ударена. Нищо не му казах. На всеки се случва....дет се вика, аз пък кон ударих. Стана ми много неприятно когато дойде, защото още от първият поглед на колата, разбрах че ме е излъгал. Толкова ниско ударена...Ламборджини ще да е било. Нищо не му казах. Реших, че му е било неудобно да ми каже истината. Обеща след нова година да я оправи, че тогава по празниците всички почиваха.

Мина вече почти месец. Ни вопъл, ни стон. Няколко пъти му звъня "Аре ве, ще я оправяш ли или аз да я оправям" - "Беее....ай другата седмица"

Снощи ми звъни "Брадъре, трябва ми колата спешно". Отказах му категорично. Рекох " ударена е, докато не се оправи, не я давам на никой".

Какво последва - / съжалявам за цинизма, но искам да съм конкретен / - "- ми върви се е*и, тъпанар /

Днес ми казаха, че плюл по мен....



Това е човек, в когото се кълнях. Бяхме като братя. Вината не е в мен и не подлежи на коментар, защото всеки един на мое място би постъпил така. Не ме е яд за удара, не ме е яд и че ме излъга...яд ме е, че ме заряза, без да се обади, не направи нищо за колата и накрая "Дай брадъре че ми трябва спешно" и оп..."Тъпанар"

Майка ми казва нещо интересно по въпроса - "- вие, сегашното поколение, нямате приятели, защото вече никой в днешно време не цени приятелството"...май е права.

Такъв е животът, за съжаление. Радвай се, че си разбрал в малка криза колко струва приятелят ти, защото можеше да си в голяма нужда и тогава да го разбереш. Напоследък все по-студени и пресметливи стават хората, озлобяват се... Жалко за което.

приятелството, може би да съм от поколението на майка ти, но го има. Само че е различно. Всеки влага нещо свое в понятието приятел и понякога това нещо се различава от нашето разбиране. Аз вярвам в изчистване на отношенията между хората. Защото и когато си ядосан и си премълчиш - не си чист, когато те лъжат и си мълчиш - не си чист, не си искрен. Болите, а на глас казваш - абе няма нищо . Може би е по-добре да го извикаш на разговор и да и изясните отношенията докрай. Да ги изчистите.

Времето е проверка за тези, които вярват, че съществуват искрени отношения. Не е нужно да го демонстрираш, животът винаги ще ти поднесе ситуация, в която да разбереш дали го има.

Аз не вярвам....и всичко се корени в личното ми отношение. Може и да съм се раздавал за този човек преди, но от тук нататък нещата ще бъдат различни.

Не съм конфликтен човек, не съм и зъл човек. Един път вече го видях, случайно...и просто му метнах. После наши приятели решиха да ни "събират". Накараха го да седне до мен в една компания. Поздравих го и толкоз.
За мен никога повече този човек не може да ми бъде приятел. Утре ще го срещна пак...и пак ще го поздравя....и пак ще седна до него, когато се налага.
Но това, което съм изпитвал до скоро, никога няма да бъде същото. Не мразя и не наскърбявам...просто умножавам по нула....:-)

mai nqma istinsko priqtelstvo.....i az otdavna sam se otdrapnala ..... haresvam maksimata.... az mrazq priqtelstvoto , za6toto to porajda predatelstvo.... sama sam se uverila v tova...poznati , dobri poznati ..mnoooooooooooooogoooooooo....noooooo priqteli... broqt se samo na ednata mi raka....

Friendship is like pissing pants, everyone can see it, but only you know the true warmth.

не вярвам в онова безкористно и чисто приятелство за което пише в книгите, защото винаги идва един момент за който разказваш в твоя случай.Много сложна тема за която много може да се пише /а аз не съм по писането, много, много:) /.Но все пак има някакъв вид приятелство.